САМООТЛЪ̀ЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; самоотлъ̀ча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Книж. Отлъчвам се от работа, отсъствам от работното си място в предприятие, учреждение, институция по своя инициатива. Понеже нямах право да се самоотлъчвам от лекции, отидох – колкото и да ми беше неприятно – при Попалексов, за да ми издействува от деканата двуседмичен отпуск. Такъв беше редът. А. Гуляшки, Избр. пр III, 48. – Заповедта за Стефчо. Вижте дали такъв вариант... – Каква е тая заповед? Кога се е самоотлъчвал? – Амиии... вчера! – Вчера аз го освободих. Не ти ли каза? Л. Дилов, ПО, 227. Известно е, че навсякъде отсъствието от работа се наказва и че ако се самоотлъчиш за три дни, те уволняват дисциплинарно. Класа, 2010, бр. 784, 11. // Отлъчвам се от нещо или някого по своя инициатива. Длигора от „Керванджия“ има вътрешната сила да се влюби в татарка, да пренебрегне свещената за патриархалния човек опозиция свое – чуждо, следвайки зова на сърцето си. Той има силата да се самоотлъчи в името на личното щастие от общността. Стр. Цанов, ИСТ, 174.